ИЗПОРАЗБЯ̀ГВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпоразбя̀гам се, -аш се, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се разбягваме. Свикнал на бързи и лесни разрешения, той дръпна спусъка. Мислеше си, че всичко ще се изпоразбяга. Ст. Даскалов, СЛ, 529.